the white night

And i know that this is not too cool. And rather too old. And a bit too American. And way over too exploited. Here is it – my last white night in Tel Aviv with orange flava.

10 things

След почти три месеца, реших да листна няколко интересни наблюдения за Израел. До 5-6 беше лесно, за останалите се озорих, но тъй като всеки такъв лист предполага 10 неща… И така.

1. Колите в са леко ‘чукнати’. 7 от 10 коли в Тел Авив са или бели или имат повече от забележими поражения по ламарините. Също така, по преки наблюдения, всичките голфове са 1.6 или 2.0, но не 1.8 или 1.4. По непроверени, със закон са изброени колите, които могат и които не могат да се внасят. 90% от неизброените возила се игнорират. Ново BMW Х5 е 175 хиляди $. Внос втора употреба не е разрешен.

2. Неофициалено се поздравява по време на обяд с бон апетит.

3. Дали на бар или на маса, винаги идват да попитат по някое време всичко ли е наред или нещо липсва.

4. Лявата лента на магистралата е просто още една лента независимо дали караш с 80 или 140. 65 километра от Тел Авив до Йерусалим са осветени като за градско движение.

5. Съботата е реална опасност да останеш гладен на места като Тцефат.

6. Барове и клубове имат ‘работно време’ след 12 до изгрев.

7. Необичайно много отбори се казват Макаби (Партизан). Всъщност, може би не толкова необичайно.

8. Сутрин към 9 може да се види редник с автомат да влиза в аптека за аспирин. Както и да спира такси или отива на плаж.

9. Хумус ресторанти и хумус закусвални и въобще хумус. Ето някои реплики: Това което е в магазина не е истински хумус..идете в Йерусалим защото там е the best хумус..всъшност Йерусалим не е точно мястото за хумус, но ако отидете в Назарет – там е the best. Но и Назарет не може да се мери с  Хайфа. Там има страхотен хумус ресторант, Обаче Акра – този град на 3000 години знаят как да правят the best хумус. ..онзи ден  съсдеда ходил до Бер’шева – там ял страхотен, направо the best хумус.  Ами Яфа..там е! The best is everywhere. Също внимание заслужават предястията – те са безплатни, но са достатъчни за full course meal на два пъти повече хора отколкото са поръчали основното.

10. Плажен тенис и плажове. Израелтяните отдават повече внимание на дървения федербал на брега отколкото на водата. Но не и в Ейлат.

И едно прозрение: maven е от иврит мевин и сочи някой, който разбира от всичко

след години…

След почти четири години снощи си отворих първия Хеген Даз. Тези с кафе или карамел са ми класика, но и този не разочарова. Кутията свърши от втория път. ммм..:)

нова

Окрихме ски сезона на непозната почва. Нова Година беше добър повод да посетя Пампорово, където не бях ходил в съзнателния си живот. Там ни завари нещастието на цяла Европа (липсата на сняг) с националната гарнитура (кал, бетон, сергйи с тенекета и парцалки, каручки с мургави драйвери). Лошо няма – каквото за мен, такова и за всички руснаци, англичани, мутри, фолкпевици. Преброих също и 3 (трима!) байкъри. 39 лв карта на ден (27 за половин) осигуряаваше лифт до Снежанка (с минимум три спирания до върха) и две писти – едната с борчета , другата – х’асфалтоф път покрит и изкуствен сняг. И лед, много лед навсякъде. Постоянно се чуваха задиранията от камъни и корени по дъските. Хубавото: няма кунтузий, времето слънчево, изгърмяхме май повече от 100 пиратки, опознахме чепеларските кръчми (незнам защо, но се кръчмата се води ‘снек-бар’), прочетох половин книга. Като цяло, като се махне половината тълпа и суетнята покрай празниците, Пампорово е хубаво място за 5-6 дневна ваканцийка. Дали, ще отида пак – сигурно .

воид

ъх. останах без GSM. гадно.  покрая случая,  днеска ползвах две позабравени неща – софийски градски транспорт и уличен телефон.

Първо бутане в Рила

Събота решихме да катерим до Рилските езера. Естествено нямаше маршрут а повече ентусиазъм, който се изпари по обяд след като не стигнахме до Ловна. Беше възможно да се качим, но спускането по каманите обратно към 5-6 следобяд нямаше да е ‘дълго чаканото удоволствие’. Разбира се далеч по-добър беше двудневният вариант да спим в някоя хижа и в неделя да покараме по билото над езерата. За сега се задоволихме със спускане до Сепарева баня през хижа Пионерска, което си е направо ‘ноу яко хиксЦе’ и оттам през Клисура, Самоков до Говедарци, където бяхме по светло и към 9 вече в София.
Не бях ходил в Рила освен на Боровец зимата, но мисля, че ще повторя. Този път с по-конкретен маршрут

Трейлърът е половин филм

 

Повечето трейлъри (т.е. реклами на филми) ми изглеждат като съшити с бели конци – изрязани реплики и наместени в неправилния контекст за да се получи ефект. Затова и избягвам да им се доверявам. Но ако направя хубава асоциация с нещо в двете минути преди главния филм, запомнянето и гледането по-късно е почти гарантирано. Така ще стане и с “The Black Dahlia”. Към него е закачена и една смътно позната песен, едно ‘lah la laaaah’, което не можех да свържа с нищо, но ми беше адски познато. Едва днеска след като го изгледах още 3 пъти в нас ми “блесна: края на един любим стар сет на Leftfield от 2000. Бях много горд с разкритието. “Dirge” на Death in Vegas не е непопулярна, но вече всеки път като слушам сета ще знам че завършва с “The Black Dahlia” : убийствено . Песента не е включена в саундтрака, което ме кара да се замисля че и тя, и разказът с гласа на Josh Hartnett са селектирани специално за трейлъра. Което e и още един плюс за филма, и за него – Brian De Palma.

Видеото на “Dirge” (повече харесвам краткия вариант) може да се гледат в YouTube.

 

Залитания в Лозенска

Днеска осъществих плануваното XC – реално нищо и никакво каране в Лозенска планина J. Не ми се мъкнеше фото и затова няма снимки заслужаващи внимание. Лек маршрут заради травмата в лакътя и вчерашния ми ‘летен вирус’, включваше каране до село Лозен по магистралата, изкачване до лозенския манастир “Свети Спас”, спускане ! …и прибиране през околовръсното – общо към 55 км.

Мога да нарека това първото си истинско off-road спускане макар само от 3 километра. На половината от наклона не можах да взема 90 грдусовия завой и изхвърчах от байка си за шоу на публиката (туристи на маса с бира и салата), която изръкопляска . За мое щастие новите ми FILA протектори реагираха адекватно на падането и предпазиха левия лакът от още един месец мъка.

Така почна есента.Да видим как ще свърши

Последно любимо

Gabriel & Dresden ги открих и запомних преди две години с техния първи essential mix. Беше мелодичен и лесно запомнящ се още на първо слушане. Включваше миксове на Led Zeppelin, Missy Elliot, Coldplay, Nalin&Kane, Oakenfold. Техния втори essential mix е също толкова добър и …различен. От него вече ми е любима ‘Tracking treasure down’ – авторско на Molly Bancroft, която прилича на K.D. Lang и има глас на Sarah McLachlan. В YouTube.com намерих и видеото, където харесвам най-вече последните секунди

Есента – време за ХС

Реших да си прехвърля трейдинг постовете в друг блог. Сега тука ще мога само да описвам ежедневните си цикления. Като за начало да изроптая за липсата на каране този уикенд тъй като травмата в левия лакът още се чуства. Използвах съботата да пообиколя Биг Шоп магазините откъдето се върнах с яке и панталон против дъжд. Горе долу съм доволен от покупката. Изрових също и протекторите за ръце, които си седят година и половина чисто нови, защото са ми ‘леко малки’. Е – този път изглеждаха почи като ‘за мене’. Остана да потърся и нещо и за колената и се надявам в сряда да цъкнем едно XC в района.